Неозаглавени песни

***
какво те тегли на другаде
в какво изобщо се състои разликата, не са ли
езерата и полетата и тук, и там еднакви
и усмивките, и целувките, и телата
ли не са? ако си с пръсти срещу друга кожа в тъмното
или ако думите са винаги едни и същи,
или ако са страстите до крайност изхабени
какво безумие, че бягството e само външно
и надеждата е нереална –
униформата със униформа си прилича, ботуша
със ботуш, сърната със сърна,
морето със море и езика със език, гърдите със гърди,
болката със болка –
и после - колко ботуши, колко
морета, колко гърди, колко болки
тук има само една единствена, дълга, остра
там има само една единствена, дълга, остра.

Превод от словенски език: Илка Енчева

***
Виждам го до стената
да се оглежда изгубено
чака, привидно само учудено
след което се започна и уговарянето
все по-подробно и продължително,
че се питам дали изобщо ще се стигне до някъде
бавно и неотстъпително всичко това
все по-малко ме привлича и понеже той продължава
се опитвам да го придърпам към себе си
колебае се, сякаш не познава извинението
най накрая приема, вероятно
влакът е отпътувал или иска да разгледа книгите
и пак слушам какво ли не
гледам часа, искам
да съм в леглото с него или
въобще да го няма–
докато още лежи, сякаш не знае
спокоен е, а аз, който толкова
исках топлината на кожата, без да знам
чакам съня
и не трепвам.

Превод от словенски език: Илка Енчева

***
виждаш ли през тъмнината пръстите,
усещащ ли как прилепват към твоята
кожа, как треперят от неудържима
енергия, сила, която ги влече по-дълбоко

или как притискам устни към твоите
как към теб се присланям с цялата мощ
виждаш ли през тъмнината тази преданост
мир и концентрираност, поле след дъжд

и защо се сепваш, ако тръгна нанякъде
ако се върна от нощта изхабен
или виждаш през тъмата смърт

не, не бих я донесъл със себе си
в мен , в теб покълва вече цялото време
в нас расте като цвете в полето.

Превод от словенски език: Илка Енчева

***
почти полунощ е и безмълвно гледам пред себе си
в мрака, от деня не остана и
спомен, нито сън от нощта, хубав
или тъжен, сякаш времето стои

напразно се опитвам да пробудя твоя образ
напразно спомените, сякаш са заминали
прииждат през тъмното все по-малко ръце
и въздишки, все по-малко хора любими

опитвам се да пробудя всички чувства
следата красота, когато любовта отмине
онзи мирис, вкус;празнотата вее

страшна, когато стоя върху широкия бял
крайбрежен пясък и се спуска мъгла
и не виждам, не усещам нищо повече.

Превод от словенски език: Илка Енчева

***
Страхувам се от любовта със теб, но
не защото се боя от смъртта
разпадането, влажната земя, или
дългите раздели, прекалено малко усещаш

все прибързано отваряш нова рана, казваш
празна мисъл и поваляш всичко
пред себе си, като ураган отнасяш
студен и чужд като живота

страхувам се, когато ходя из града,
че ще падна, че ще се разпадна в нищото
че натискът ти със земята ще ме изравни

реката ще прелее, слънцето ще падне,
главата ми ще експлодира, мечтите
ще умрат, страхът ми по-голям е от света.

Превод от словенски език: Илка Енчева

***

дълга кокаинова линия из Любляна,
тихи звънци и шейни през руини
препускат, води черен елен
и в мъглата се спуска – и после какво?

Любляна, убежище на психопати,
няма как да не я разпознаеш на картата:
от едната страна австрийска чакалня,
от другата италиански старчески дом,
долу са само още затворените отделения:
сектор Б и онези, които си мислят, че са герои,
напразно стълпотворение от коли,
няколко трамплина за скокове на дълбоко,
деца, които се разхождат обезумяло в гората,
пияници вървят напред и някъде спря
влакът, който зад решетките ги отвежда,
всичко е като разграден двор
за мъже, бели, словенци, със съпруги...
пред очите ни танцува целият град,
когато двамата като ударени из него се скитаме,
смъркаме поперс и се кикотим,
как иначе всичко би могло да премине,
как белите престилки ще опровергаем
и ще ни позволят да се мотаем наоколо,
над мен се надвесваш и казваш:
Аз съм психопат
стани, стани да вървим напред,
погледни марионетките пред кафето
и на пазара, какво разнообразно предлагане,
грозните хора се клатят зад сергиите свои
и по реката всякa година пускат
мечтите си и надеждите си за здраве,
повръщане, повръщане зад къщата,
ти целият зелен си като дракон върху мост,
прегръщаш ме, пак ме отблъскваш, сякаш
в главата ти неуловими сили
враждуват и слушаш учения,
чиито интелект ти сочи
балони, машини, тълпа, която пълзи,
всичко в земята те удря
и не знаеш как би могъл да се обърнеш.

Превод от словенски език: Илка Енчева